От директор на индустриалния гигант WATTS до студентската скамейка | Милен Найденов
На 4 години Милен Найденов вече знае какъв иска да стане. Докато върви редом до баща си из цеховете на консервния комбинат „Витамина“, машините започват да му изглеждат не просто като метал и механика, а като бъдеще. Десетилетия по-късно той вече управлява българския завод на Watts Water Technologies – глобален индустриален лидер в производството на решения за отопление, ВиК и сградни инсталации. От модерната база на компанията в Пловдив към Европа и САЩ тръгват манометри, термометри и измервателни уреди – част от онази „невидима индустрия“, без която модерният свят не може да функционира. Но в момент, в който вече е директор и ръководи производствен бизнес с над 250 души, Милен прави нещо необичайно – връща се в университета. На 45 години влиза в American University in Bulgaria като MBA студент. В разговора ни той говори за лидерството, know-how-а, хората зад индустрията, конкуренцията, ролята на изкуствения интелект в производството и защо според него най-ценният ресурс в една компания остават хората. Освен за бизнеса, Милен разказва и за работата си с деца и млади хора чрез сдружение „Будител“ – инициатива, в която индустриалци и професионалисти работят с ученици, учители и студенти, за да изградят по-силна връзка между образованието и реалния бизнес. Още гледайте във видеото.
Как избрахте American University in Bulgaria?
Американският университет дойде като естествено продължение на един мой план, който имам от много години. Кариерата си съм я планирал много отдавна – какво искам да ми се случи и как да стигна до него. Още на 4 години знаех, че искам да бъда инженер. Ходех с баща ми в консервния комбинат „Витамина“, гледах машините и знаех, че искам да работя с машини и да създавам машини.
След инженерното си образование вече започнах да планирам стъпките в кариерата си. Те са записани и до днес. Когато знаеш къде искаш да стигнеш, въпрос на желание е да си направиш план. AUBG беше една от тези стъпки.
На каква възраст започна MBA програмата?
На 45 години.
Как се адаптира към среда, пълна с много по-млади студенти?
Беше интересно и предизвикателно. Голяма част от хората в програмата бяха от IT сектора – сфера, в която аз нямах толкова знания. Но с времето успях да разбера и техния бизнес.
Това много ми помогна да видя света през очите на младите хора. Комуникацията е двупосочна – те научават от нас опит и умения, а ние научаваме от тях за новите технологии и начина, по който виждат света.
Какво ти даде обучението в университета?
Най-вече критично мислене и умението да работиш с хора, които са напълно различни от теб. Работиш с IT специалисти, доктори, хора от различни професии, които имат различна гледна точка към решаването на една задача. Това страшно много обогатява.
Как попадна в Watts Water Technologies?
В Watts съм почти 10 години. Видях, че търсят директор за компанията и си казах: „Защо да не опитам?“. На интервюто ме попитаха: „Не си бил директор на компания досега. Мислиш ли, че ще се справиш?“.
Аз им казах: „Не съм 100% сигурен, но съм много отворен да уча. Ако сте готови да инвестирате в мен, аз съм готов да уча.“
Какво произвежда заводът в Пловдив?
Произвеждаме манометри, термометри и измервателни уреди – или като готови решения, или за други производители на оборудване.
Това e част от така наречената „невидима индустрия“. Крайният потребител не вижда тези продукти, но без тях критичната инфраструктура не може да работи – нито индустрията, нито всеки апартамент или къща.
Колко важен е заводът в Пловдив за глобалния бизнес на Watts?
Доста голяма част от продукцията ни се изнася. Основно дистрибутираме към Италия, Германия и Франция, а оттам продукцията достига до цяла Европа и Съединените щати.
Как се конкурирате с Китай?
Китай инвестира много в технологии, роботизация и цифровизация. Ние също трябва да се развиваме бързо.
Но единственото нещо, което Китай не може да копира, са знанията и уменията на хората. Затова инвестираме много в обучение и развитие на екипите.
Как започва един ваш работен ден?
Първото нещо, което правя, е да си взема кафе и да обиколя завода. Говоря с хората по линиите.
Не ходя официално облечен на работа, защото разбрах, че костюмът създава комуникационна бариера. Предпочитам директния контакт. Държа хората да ми казват Милен, а не „директор“.
Как поддържате качеството и мотивацията в завода?
Качеството не идва от отдела по качество. То идва, когато всеки човек разбере, че неговата работа е важна.
Ние разчитаме всеки – от чистачката до директора – да знае, че качеството зависи от него. Включваме хората в оптимизации, проекти и промени, за да чувстват фабриката като своя.
Как използвате изкуствен интелект в производството?
Все повече включваме AI в работата си – не само технически, но и в бизнес моделите и планирането.
Производството днес е много динамично. Желанията на клиентите се променят постоянно и AI ни помага да планираме капацитети, доставки и производство така, че да останем конкурентоспособни.
Какво ви носи работата с деца и млади хора?
За мен успешният човек трябва да връща част от успеха си към другите хора.
Аз съм част от сдружение „Будител“ в Пловдив, където работим с ученици, студенти и млади професионалисти. Целта ни е да намерим връзката между образованието и бизнеса – да покажем какви умения ще бъдат нужни на младите хора в бъдеще.
Каква e твоята философия за развитие?
Обичам да излизам от зоната си на комфорт, защото това ми помага да се развивам – не само професионално, но и като човек.